Всеки шести лев е отлетял за 10 години
Шестте % годишна амортизация на парите ни към октомври са " отхапали " 600 лева от всеки влог от 10 000 лв. и той действително към този момент е 9400 лв..
Още по-нелицеприятна е картината, в случай че се върнем във времето обратно. По публични данни в България за последните 10 години инфлацията е била 16.5%, само че действителната инфлация, тази на дребната потребителска кошница, е в пъти повече. Да въпреки всичко вземем милостивото число (16.5%). Ако през 2011 година сме заделили 10 000 лева, цената им през днешния ден се равнява на 8350 лв.. Иначе казано, за този интервал инфлацията е " изяла " 1650 лева от тези пари. За по-ясно: всеки шести лев е „ отлетял ”.
Това е единствено една част от неприятните вести. Другата част е обрисувалата се тендеция на трайно повишаване. Според специалисти инфлацията ще продължи най-малко до пролетта на 2022-ра. Това значи, че хората без спестявания ще би трябвало крепко да затегнат колана. За тези пък, които кътат пари по банкови депозити – нови загуби още най-малко половин година.
Проблемът в случая е, че банковите депозанти са безпомощни да запазят парите си при лихвите, които оферират банките по срочните депозити.
Престоят на пари в банка вече " подстригва " главницата
на импортираните суми или инвестицията е на загуба. С други думи лихвата по депозита, която към момента е със знак „ + “ в рекламните брошури на банките, действително е негативна.
Средната рента по новите депозити, контрактувани в левове, остава на познатото ниско равнище от 0.07% през октомври. Това е минимално покачване от 0.01 процентни пункта по отношение на предходния месец.
Банките обаче " гласоподават " за еврото. Средната годишна рента по новите депозити на семействата в евро скочи " внезапно " до 0.47% през октомври, сочат данните на Българската национална банка. Така междинната рента нараства близо 7 пъти единствено за месец. За съпоставяне, междинната годишна рента по влоговете, контрактувани в евро, през месец септември бе 0.07%. Лихвата през октомври е на най-високо равнище от близо 4 години насам, като за последно доходността бе по-голяма през януари 2017 година (0.52%). Въпреки " внезапния скок " обаче, междинната годишна рента по депозитите в евро остава надалеч под нивото на годишната инфлация у нас.
Спадът на лихвите по депозитите е резистентен .
За сведение в края на предходната година депозитите за период до 1 година са носели 0.19% за левовете, 0.20% - за еврото и 0.39 – за долари.
Ако вземем за образец срочен депозит от 1000 лева, оставени при " рекордно висока рента " от 0.05%, от януари до октомври тази година по тях са „ насъбрани “ 50 ст. - те недостигат дори за едно горчиво кафе. Има за по една студена вода на всяка вложителска глава.
Лихвите по банковите депозити от дълго време не носят позитивна рентабилност на притежателите си. Мечтата им най-малко да опазят главниците на вложените средства също се разминава с действителността, тъй като възможните такси за разкриване, поддържане или закриване на депозита " отхапват " от импортираните пари.
Зловещата магия на депозитите - от една страна те са по-безрисковия инструмент за ръководство на спестяванията, в случай че ги съпоставим с цените на пазара на акциите и техните съмненията. От друга страна, са и по-достъпни. Защото прагът на първичната инвестиция да вземем за пример не е по този начин висок както този за закупуването на неподвижен парцел. В добавка раздялата с една такава инвестиция може да стане доста по-бързо и с предвидим резултат в съпоставяне да вземем за пример с бавния развой на продажба на едно жилище.
И още:
спестяванията са " заключени " на несъмнено място,
а по този начин се предотвратява и изкушението да бъдат изхарчени за по-маловажни неща.
Не на последно място - пазарът на срочни депозити е постоянен и сумите до 100 000 евро (и тяхната равноценност в левове) са обезпечени. На датата на падежа спестителят получава спестяванията си плюс рента, без да са нужни спомагателните комплицирани стъпки, с цел да реализира това, както е да вземем за пример при продажбата на парцел, на акции или на дялово присъединяване във компании. Той получава обезпечен лихвен % за периода на депозита - без значение от това, дали в това време има смяна в лихвите.
Описаните преимущества са безспорни, а " подрязването " на главници не е по този начин очевидно.
Да разгледаме един действителен образец - по какъв начин би се " люспил " депозит от 10 000 лв..
Ако оставим 10 000 лева на депозит в банка през днешния ден, след година ще изтеглим 9986 лв.. Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, само че дава ясна представа какво става с парите ни, в случай че " отлежават " в някоя влогово-кредитна институция.
Бакалската сметка е следната: в случай че се подават парите на най-популярния тримесечен влог, при който междинната рента е 0.1%, това ще значи годишна рентабилност към 10 лв.. Казваме към, тъй като има минимална капитализация на лихви през годината, тъй че цифрата е нищожно по-голямо.
От тези 10 лева брутна облага, първо би трябвало да се извадят таксите, които са платени на банката, с цел да се постигне този резултат. Таксата за обслужване на този влог, в случай че е от отворен вид, най-често е сред 1 и 2 лева месечно. Да предположим, че е 2 лева - за една година това прави 24 лв.. Това значи, че с изключение на 10-те лв. облага, които ще би трябвало да върнем на банката, ще се бръкнем и с 14 лева от главницата.
(Тук дори и не загатваме за таксата за разкриване на депозита, които някои банки сътвориха, тъй като и без нея картинката е много еднопосочно тъжна.)
Но пък сме длъжни да напомним, че " облагата " от 10 лева попада под ударите на данъка върху лихвата, който я орязва с 8 %.
Има ли още почитатели на депозита?
Още по-нелицеприятна е картината, в случай че се върнем във времето обратно. По публични данни в България за последните 10 години инфлацията е била 16.5%, само че действителната инфлация, тази на дребната потребителска кошница, е в пъти повече. Да въпреки всичко вземем милостивото число (16.5%). Ако през 2011 година сме заделили 10 000 лева, цената им през днешния ден се равнява на 8350 лв.. Иначе казано, за този интервал инфлацията е " изяла " 1650 лева от тези пари. За по-ясно: всеки шести лев е „ отлетял ”.
Това е единствено една част от неприятните вести. Другата част е обрисувалата се тендеция на трайно повишаване. Според специалисти инфлацията ще продължи най-малко до пролетта на 2022-ра. Това значи, че хората без спестявания ще би трябвало крепко да затегнат колана. За тези пък, които кътат пари по банкови депозити – нови загуби още най-малко половин година.
Проблемът в случая е, че банковите депозанти са безпомощни да запазят парите си при лихвите, които оферират банките по срочните депозити.
Престоят на пари в банка вече " подстригва " главницата
на импортираните суми или инвестицията е на загуба. С други думи лихвата по депозита, която към момента е със знак „ + “ в рекламните брошури на банките, действително е негативна.
Средната рента по новите депозити, контрактувани в левове, остава на познатото ниско равнище от 0.07% през октомври. Това е минимално покачване от 0.01 процентни пункта по отношение на предходния месец.
Банките обаче " гласоподават " за еврото. Средната годишна рента по новите депозити на семействата в евро скочи " внезапно " до 0.47% през октомври, сочат данните на Българската национална банка. Така междинната рента нараства близо 7 пъти единствено за месец. За съпоставяне, междинната годишна рента по влоговете, контрактувани в евро, през месец септември бе 0.07%. Лихвата през октомври е на най-високо равнище от близо 4 години насам, като за последно доходността бе по-голяма през януари 2017 година (0.52%). Въпреки " внезапния скок " обаче, междинната годишна рента по депозитите в евро остава надалеч под нивото на годишната инфлация у нас.
Спадът на лихвите по депозитите е резистентен .
За сведение в края на предходната година депозитите за период до 1 година са носели 0.19% за левовете, 0.20% - за еврото и 0.39 – за долари.
Ако вземем за образец срочен депозит от 1000 лева, оставени при " рекордно висока рента " от 0.05%, от януари до октомври тази година по тях са „ насъбрани “ 50 ст. - те недостигат дори за едно горчиво кафе. Има за по една студена вода на всяка вложителска глава.
Лихвите по банковите депозити от дълго време не носят позитивна рентабилност на притежателите си. Мечтата им най-малко да опазят главниците на вложените средства също се разминава с действителността, тъй като възможните такси за разкриване, поддържане или закриване на депозита " отхапват " от импортираните пари.
Зловещата магия на депозитите - от една страна те са по-безрисковия инструмент за ръководство на спестяванията, в случай че ги съпоставим с цените на пазара на акциите и техните съмненията. От друга страна, са и по-достъпни. Защото прагът на първичната инвестиция да вземем за пример не е по този начин висок както този за закупуването на неподвижен парцел. В добавка раздялата с една такава инвестиция може да стане доста по-бързо и с предвидим резултат в съпоставяне да вземем за пример с бавния развой на продажба на едно жилище.
И още:
спестяванията са " заключени " на несъмнено място,
а по този начин се предотвратява и изкушението да бъдат изхарчени за по-маловажни неща.
Не на последно място - пазарът на срочни депозити е постоянен и сумите до 100 000 евро (и тяхната равноценност в левове) са обезпечени. На датата на падежа спестителят получава спестяванията си плюс рента, без да са нужни спомагателните комплицирани стъпки, с цел да реализира това, както е да вземем за пример при продажбата на парцел, на акции или на дялово присъединяване във компании. Той получава обезпечен лихвен % за периода на депозита - без значение от това, дали в това време има смяна в лихвите.
Описаните преимущества са безспорни, а " подрязването " на главници не е по този начин очевидно.
Да разгледаме един действителен образец - по какъв начин би се " люспил " депозит от 10 000 лв..
Ако оставим 10 000 лева на депозит в банка през днешния ден, след година ще изтеглим 9986 лв.. Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, само че дава ясна представа какво става с парите ни, в случай че " отлежават " в някоя влогово-кредитна институция.
Бакалската сметка е следната: в случай че се подават парите на най-популярния тримесечен влог, при който междинната рента е 0.1%, това ще значи годишна рентабилност към 10 лв.. Казваме към, тъй като има минимална капитализация на лихви през годината, тъй че цифрата е нищожно по-голямо.
От тези 10 лева брутна облага, първо би трябвало да се извадят таксите, които са платени на банката, с цел да се постигне този резултат. Таксата за обслужване на този влог, в случай че е от отворен вид, най-често е сред 1 и 2 лева месечно. Да предположим, че е 2 лева - за една година това прави 24 лв.. Това значи, че с изключение на 10-те лв. облага, които ще би трябвало да върнем на банката, ще се бръкнем и с 14 лева от главницата.
(Тук дори и не загатваме за таксата за разкриване на депозита, които някои банки сътвориха, тъй като и без нея картинката е много еднопосочно тъжна.)
Но пък сме длъжни да напомним, че " облагата " от 10 лева попада под ударите на данъка върху лихвата, който я орязва с 8 %.
Има ли още почитатели на депозита?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ